хотели в Чепеларе, Хотели в Чепеларе, Къщи за гости в Чепеларе, Хотели в Чепеларе, Семеен хотел Турист Чепеларе, хотели в Родопите, Пампорово, хотел Турист Чепеларе, хотел Турист Чепеларе, хотели в Чепеларе

                         

 

 

 

 

 

Община Чепеларе се намира в централната част на Родопите, по горното течение на река Чепеларска, при средна надморска височина 1150 метра и територия 375 кв. м. Спрямо земното кълбо Чепеларе се намира на 24 градуса и 42 минути източна дължина от меридиана Гринуич и на 41 градуса и 44 минути северна ширина от екватора. Общинският център се намира на 220 км от столицата София, на 70 км от град Пловдив и на 10 км от курорта Пампорово. Само на 100 км от нас по новостроящата се магистрала е Гърция.

 

Благоприятният климат и очарованието на планината през всички сезони, богатите културни и фолклорни традиции, са превърнали Родопите в привлекателно място за отдих и туризъм. С планината е свързана древната легенда за митичния тракийски певец Орфей.

Световноизвестни са изпълненията на музиканти и певци от този край. Доказателство за това е народната певица Валя Балканска, чийто запис на песента "Излел е Дельо хайдутин'" пътува в космическата станция "Вояджър". Планетариумът е едно от популярните места в града за посещение от туристи. В неговата "звездна зала" Вие ще се почувствате част от Вселената и ще получите възможност да "стъпите" на Луната.

 

Ако искате да се докоснете до магията на Родопите, да изживеете нещо неповторимо, което дълго да запомните, задължително трябва да посетите някои от забележителностите на планината. В сърцето й се намират Смолянските езера. От някогашните двадесет бисерно – изумрудени очи на Родопите, сега са останали едва седем. Времето е наслагвало наносни почви и камъни, а това е предизвикало засипването на някои от тях. Езерата са заобиколени от смърчови гори, които им придават тъмнозелен и внушителен цвят.

 

Благодарение на своите многобройни трасета и съоръжения Пампорово е един от най-привлекателните високопланински курорти. Редица природни условия правят курорта идеалното място за летен и зимен отдих. Повече информация за курорта "Пампорово" тук...

 

  Не далеч от Пампорово може да се посети забележителния архитектурен ансамбъл от сгради “Агушеви конаци”. Комплексът се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор и с кладенец. Конакът в с. Могилица е построен през 1834 г. и е уникален със своите 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Таваните, стените, шкафовете и парапетите са резбовани. Кулата е украсена с рисунки на цветя, а вътрешното архитектурно оформление е изпълнено от чам, орех и череша. Стаите са подредени с невероятни колекции на българските народни занаяти - истинска съкровищница от кърпи, черги и украшения.

 

Пещерата "Ягодина" е една от най-дългите в България /6 450 метра/. В района на Триградското ждрело е разположена пещерата "Дяволското гърло". В продължение на 700 метра реката образува 18 подземни водопада с различна големина. Тя е електрифицирана и благоустроена.

 

     

 

Около с. Могилица има 20 пещери, най-интересната от които е "Ухловица", впечатляваща с каскадите на пещерните си езера. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания. В района се намира пещерата "Мечата дупка", дълга 120 метра. Надморската височина е около 1 650 метра и е една от най-благоприятните за планинска почивка.

 

     

 

Бачковският манастир е втория по големина и значимост в България. Създаден е през 1083 година от Григорий Бакуриани - известен византийски държавник. От това време са останали само гробницата и църквата "Св. Архангели". Приземният етаж на църквата е изографисан през 1841 г. от Захарий Зограф и негови ученици. В съборната църква "Св. Богородица”, изографисана през 1845 – 1850 г., се намира прочутата иконата "Богородица Елеуса" от 1310 г.

 

Широка лъка - това старо селище е архитектурно-етнографски резерват. В миналото жителите му са се препитавали с животновъдството. През 1834 г. жителите на будното селото издигат църквата "Света Богородица" за 38 дни.
Живописно е и село Стойките, съхранило стари къщи с оригинална родопска архитектура.

 

Град Чепеларе е разположен в Чепеларската котловина на 1 140 метра надморска височина. Намира се на 7 километра от Пампорово. Може да се посети единствения на Балканите Спелеоложки музей, в който могат да се видят експонати от най-красивите български пещери.

 

Чудните мостове е природен феномен в Родопите със скални образувания, напомнящи мостове. Нареченски бани е голям балнеологичен комплекс, разположен на 620 метра надморска височина. Характеризира се с мек планински климат, който в комбинация с минералните води и невероятната природа е причина много хора да го предпочетат за своята ваканция.

 

Национална Астрономическа Обсерватория е четвърта по мощност в Европа, най-голяма на Балканския полуостров. Има четири кули, от които най-високата е 38 метра. Телескопът е предназначен за снимки, а не за наблюдения, като диаметърът на лупата е 2 метра.

Кормисош е най-необикновеното място в Родопа. От къде да започнем, дали от изключителната фауна на Кормисош, дивните гори и непристъпни дерета, изоставените селца накацали по скалите, или многобройните върхове, предлагащи незабравими изгледи. В Кормисош се намират най-големите популации на кафява мечка, вълк и благороден елен в българските планини. Често срещани са дивата коза, муфлона, дивата свиня, сърната, а по-рядко - елена лопатар. Особено жизнена е популацията на кафявата мечка. Тя може да бъде видяна навсякъде из Кормисош, а най-често през есента в местността Бъчва, където горите са дъбови, а желъдите им са основна храна преди зимен сън. Тук сме ви показали уникални снимки на истинска меча бърлога, в която мечката прекарва зимния си сън няколко години поред. Дори можете да надникнете вътре и да видите леглото й покрито с дебел пласт клони.

     
     
Туристически маршрути

  • Чепеларе - х. “Изгрев” – “Глухите камъни” – “Чудните мостове”

В Чепеларе се тръгва от моста в долния (северния) край на града, по улицата, която води в Сивковска махала. Пресича се махалата в западна посока и за около 15 мин от моста се стига до края на града. Маркировка до момента няма, само едно малко ромбче, отбелязващо началото на велосипеден маршрут. Едва извън града започва рядка синя маркировка за х. “Изгрев”. Тя следва пътя и долината на Сивковска река в западна посока. Отначало пътят е асфалтов, преминава покрай чешма, а наклонът му почти не се усеща.

На около 2,5 км (45 мин) от края на града пътят става черен, като изкачването продължава. Стига се до разклон в дере. Наляво продължава велосипеден маршрут, а пешеходният вариант за х. “Изгрев” е надясно по дерето, по дърварски път. Пътят прави остър завой надясно и започва бързо да се изкачва. На около 1 час от Чепеларе, без никакви означения на самия път, пътеката го напуска вляво и започва стръмно изкачване, което “сече” завои. След 8-10 мин (600 м) се излиза отново на пътя, върви се малко по него вляво, докато се стигне до разклон. Пътеката е по средата между двете разклонения, на пръв поглед изглежда като изровена от водата урва, а дървото с маркировката е отрязано. Стръмното изкачване трае около 15 мин (1 1/2 часа от Чепеларе), след което пътеката завива рязко вляво и става почти хоризонтална. Маркировката е слаба в посоката на изкачването, но има табели, означаващи слизането (трябва да се търси гледна точка от обратната посока). Изкачва се плавно по склона, но на места е затрупана или разрушена от дърводобивна дейност. Маркировката продължава да е слаба, но трасето за движение е ясно очертано в гората. След около 15 мин се излиза отново на дърварския път, по който се тръгва наляво. Върви се известно време по него, пресича се едно дере и след дерето следва разклон. По-новият дърварски път остава вляво, а вдясно тръгва по-стар и обрасъл горски път, по който е и маркировката.

Излиза се на широки поляни (2 1/2 часа от Чепеларе). Поляните са сравнително трудни за ориентиране, но пък изкачването почти свършва. Пътеката пресича перпендикулярно голям черен път, изкачващ се от ляво. След това минава покрай къща (остава вдясно) и стъпва на път. По него се върви около 100-150 м напред (изток-североизток), като пътят пресича плитко деренце. Маркировката е нарядко, за ориентир могат да служат двата далекопровода, които са почти успоредни и са построени от двете страни на пътя. След плиткото деренце, пътят завива рязко вдясно, а пътеката се отделя наляво от него и започва отново да се изкачва в северна посока. Хубава маркировка има едва в края на гората, на около 100 м по-нагоре. Навлиза се в рядка стара гора, през която се върви по плетеница от пътеки с или без маркировка и за около 25 мин от къщата в началото на поляните се стига до х. “Изгрев” (1711 м н. в., 3 часа от Чепеларе).

От х. “Изгрев” се тръгва на северозапад по широк горски път, като маркировката е с червен цвят. Пътят се изкачва плавно през гора и за около 30 мин стига до обгледна поляна. Наляво се отклонява маркирана с червено пътека за х. “Студенец” и Пампорово, а напред се открива гледка към Мурсалица и Перелишкия дял. За х. “Персенк” се продължава вдясно, все по пътя, който постепенно завива на север, заобикаляйки от запад широко билно възвишение. След около още 30 мин наляво от основния се отделя по-незначителен път, който се пренебрегва. Основният път излиза на широки поляни (местност “Гьола”), в далечния край на които, до пътя, има хубава чешма (1 час от х. “Изгрев”, 4 часа от Чепеларе). От чешмата се продължава на север все по пътя, който почти няма наклон, навлиза отново в гората, преминава покрай още една чешма (наскоро обновена) и излиза на друга поляна. След тази втора поляна, черният път постепенно завива наляво и започва да губи височина. Вдясно от него се отделя по-малък черен път. Разклонението е маркирано, но трябва да се внимава да не се пропусне. Тръгва се по този по-малък черен път вдясно, който стръмно се изкачва с няколко завоя на връх Мечкарски (Айдарски камък), висок около 1850 м. На върха има малка полянка и стара триъгълна маркировъчна табела. Пътят преминава в широка пътека, която завива надясно и продължава почти хоризонтално, пресичайки последователно няколко полянки. След това отново тръгва в северна посока и за около 15 мин от върха плавно слиза в местността “Глухите камъни” (2 1/2 часа от х. “Изгрев”, 5 1/2 часа от Чепеларе).Глухите камъни представляват две големи риолитни скали, сякаш забодени на поляната от невидима ръка. Край тях е направена масичка за почивка и огнище. Местността е важен разклон – напред по билото, с обща посока север, продължава червената маркировка за х. “Персенк”. Надясно, маркирана със зелен цвят, се отделя пътеката за х. “Скални мостове” и Чудните мостове. Тя напуска билото и започва да слиза с добър наклон в североизточна посока. На няколко места пътеката пресича нов дърварски път, който може да бъде доста кален. Маркирана е добре, но трябва да се внимава, тъй като зеленият цвят лесно се слива със зеленото на гората, а някои дървета с маркировки са отсечени. На десетина минути от Глухите камъни пътеката известно време се движи по горски път. Навлиза се в млада и гъста иглолистна гора, на мястото на изсечена стара гора и пътят отново става пътека. Върви се почти хоризонтално. Когато отново започне слизане, трябва да се внимава, тъй като след около 400 м маркировката завива рязко вляво, напускайки добре изглеждащата пътека. От долу нагоре има ясна маркировка, тъй че на слизане можете да се обърнете и да погледнете за “обратната” маркировка. Всъщност пътеката се връща в старата гора северно от сечището, където пътеката е също добре очертана и маркирана. На още 400 м се пресича горски път, където отново маркировката е поставена само от гледна точка на изкачващите се. Следва нов рязък ляв завой и наклонът почти изчезва. Продължава се през гора и за около 10 мин се стига до стар дърварски път в дере. Пресича се дерето и се тръгва по пътя. С леко слизане пътят мени посоката си между север и изток и за около 20 мин извежда на много по-голям и здрав горски път. Завива се надясно по него, започва слизане, което за около 30 мин отвежда до х. “Скални мостове” (1586 м н. в., 1 ч 20 мин от Глухите камъни, 7 ч от Чепеларе).

От х. “Скални мостове” се тръгва надясно, надолу по асфалтирания път за Сините ханчета и с. Забърдо. С няколко серпентини пътят слиза до Чудните мостове и старата хижа “Чудните мостове”, разположена непосредствено до Големия мост (800 м от х. “Скални мостове”). На няколко места пряка маркирана пътека пресича завоите на пътя и за около 15 мин. извежда на Големия мост (7 ч 20 мин от Чепеларе).

  •  “Чудните мостове” (х. “Скални мостове”) – х. “Кабата” (“Слънчеви поляни”) – с. Орехово

От Чудните мостове се тръгва по наскоро асфалтирания път за х. “Скални мостове”, който за около 15 мин извежда на широката поляна пред хижата, превърната на паркинг. Може да се използва и пряката пътека, маркирана със син цвят, която пресича по-големите завои на пътя.

От х. “Скални мостове” (1586 м н. в.) се тръгва надясно (изток) по голям горски път. Маркировката (със син цвят) не е особено начесто, но и няма нужда, тъй като пътят извежда до х. “Кабата”. Отначало пътят се изкачва плавно. След около 30 мин се стига до поляна с горски дом и чакало за ловци. Тук има разклон – в далечния край на поляната широкият горски път прави обратен завой. За х. “Кабата” се продължава напред по черен дърварски път. Наклонът постепенно намалява, минава се покрай поляна с разрушен краварник вдясно и с леко изкачване се излиза на билото на рида (45 мин от х. “Скални мостове”, 1 час от “Чудните мостове”). Тук пътят се разделя на три – левият е най-добре очертан, средният се губи в гората, а по десния върви маркировката. Може да се тръгне по всеки от пътищата, тъй като след около 1 км те се събират, а гората, през която преминават, е рядка и може да се върви направо по тревата. Завива се леко вляво и се излиза на х. “Кабата” (1656 м н. в., 1 ч и 20 мин от “Чудните мостове”).

Непосредствено след хижата има важно, но не добре очертано и маркирано кръстовище. В източна посока, покрай трафопоста, се навлиза в гората и по тясна стръмна пътечка без маркировка за около 15 мин се изкачва до параклиса Цирикова църква (1738 м н. в.), от който се открива прекрасна панорамна гледка към долината на р. Чая, Чернатица и Радюва планина. На североизток по черен път тръгва маркировка със син цвят за селата Малево и Хвойна. Пътят минава през изоставените сгради на бившия ученически лагер “Слънчеви поляни”, навлиза отново в гората и се ориентира в източна посока, следвайки горски път.

За с. Орехово трябва да се търси път вляво. Отначало се тръгва по синята маркировка, подминава се хижата, както и всички изоставени постройки, след което се напуска синята маркировка и през ливадите се прави широка дъга вляво, като с почти обратен завой се излиза под хижа “Кабата”. На самите ливади пътят се слабо очертан, но навлизайки в гората става съвсем ясен. Малко преди пътят да навлезе в гората, отляво на ливадите има чешма. В гората се следва обща посока северозапад, като се върви със съвсем леко слизане и с много завои. Има твърде рядка зелена маркировка. Вдясно остава много широк и дълбок дол – долината на река Коиловски дол. Пътят се придържа към югозападните склонове на дола. На около 15 мин от х. “Кабата” два последователни остри завои на пътя, с които се преодолява голяма денивелация, са пресечени от преки пътеки. Първата, горната пряка, която е по-къса, е ясно означена. На втората маркировка откъм пътя няма, но като се стъпи на нея, се виждат и знаците. След излизане от втората пряка се върви известно време по пътя в почти северна посока. На север и изток се разкриват панорамни гледки към Коиловски дол, долината на река Орешица и селата Хвойна и Малево. Наклонът е малък. На около 1 ч и 15 мин от х. “Кабата” вляво от пътя има малък параклис с чешма до него. Мястото е ключово за ориентиране. На около 10-12 мин (700 м) след параклиса вляво от пътя се отбива пряка пътека. Тя слиза стръмно надолу през гората и излиза на външната дъга на остър завой на пътя. Върви се надясно по пътя не повече от 20 м и отново се тръгва надолу през гората по широка, но доста стръмна пътека. Тези две пътеки позволяват да се спестят около 6 км ходене по пътя, който губи височина с много серпентини, затова е добре да се потърсят, въпреки слабата маркировка. Ниско в долината на река Орешица пътеката отново извежда на пътя, който вече е хоризонтален. Тръгва се наляво по него и покрай голяма църква за около 15 мин се стига до мост, по който се влиза в долната махала на с. Орехово (2 ч 15 мин от х. “Кабата”, 3 1/2 ч от “Чудните мостове”).

  •  Чепеларе – х. “Изгрев” – “Глухите камъни” – Гробен проход (Мезаргидик) – вр. “Персенк” – х. “Персенк”

В Чепеларе се тръгва от моста в долния (северния) край на града, по улицата, която води в Сивковска махала. Пресича се махалата в западна посока и за около 15 мин от моста се стига до края на града. Маркировка до момента няма, само едно малко ромбче, отбелязващо началото на велосипеден маршрут. Едва извън града започва рядка синя маркировка за х. “Изгрев”. Тя следва пътя и долината на Сивковска река в западна посока. Отначало пътят е асфалтов, преминава покрай чешма, а наклонът му почти не се усеща.

На около 2,5 км (45 мин) от края на града пътят става черен, като изкачването продължава. Стига се до разклон в дере. Наляво продължава велосипеден маршрут, а пешеходният вариант за х. “Изгрев” е надясно по дерето, по дърварски път. Пътят прави остър завой надясно и започва бързо да се изкачва. На около 1 час от Чепеларе, без никакви означения на самия път, пътеката го напуска вляво и започва стръмно изкачване, което “сече” завои. След 8-10 мин (600 м) се излиза отново на пътя, върви се малко по него вляво, докато се стигне до разклон. Пътеката е по средата между двете разклонения, на пръв поглед изглежда като изровена от водата урва, а дървото с маркировката е отрязано. Стръмното изкачване трае около 15 мин (1 1/2 часа от Чепеларе), след което пътеката завива рязко вляво и става почти хоризонтална. Маркировката е слаба в посоката на изкачването, но има табели, обозначаващи слизането (трябва да се търси гледна точка от обратната посока). Изкачва се плавно по склона, но на места е затрупана или разрушена от дърводобивна дейност. Маркировката продължава да е слаба, но трасето за движение е ясно очертано в гората. След около 15 мин се излиза отново на дърварския път, по който се тръгва наляво. Върви се известно време по него, пресича се едно дере и след дерето следва разклон. По-новият дърварски път остава вляво, а вдясно тръгва по-стар и обрасъл горски път, по който е и маркировката.

Излиза се на широки поляни (2 1/2 часа от Чепеларе). Поляните са сравнително трудни за ориентиране, но пък изкачването почти свършва. Пътеката пресича перпендикулярно голям черен път, изкачващ се от ляво. След това минава покрай къща (остава вдясно) и стъпва на път. По него се върви около 100-150 м напред (изток-североизток), като пътят пресича плитко деренце. Маркировката е нарядко, за ориентир могат да служат двата далекопровода, които са почти успоредни и са построени от двете страни на пътя. След плиткото деренце, пътят завива рязко вдясно, а пътеката се отделя наляво от него и започва отново да се изкачва в северна посока. Хубава маркировка има едва в края на гората, на около 100 м по-нагоре. Навлиза се в рядка стара гора, през която се върви по плетеница от пътеки с или без маркировка и за около 25 мин от къщата в началото на поляните се стига до х. “Изгрев” (1711 м н. в., 3 часа от Чепеларе).

От х. “Изгрев” се тръгва на северозапад по широк горски път, като маркировката е с червен цвят. Пътят се изкачва плавно през гора и за около 30 мин стига до обгледна поляна. Наляво се отклонява маркирана с червено пътека за х. “Студенец” и Пампорово, а напред се открива гледка към Мурсалица и Перелишкия дял. За х. “Персенк” се продължава вдясно, все по пътя, който постепенно завива на север, заобикаляйки от запад широко билно възвишение. След около още 30 мин наляво от основния се отделя по-незначителен път, който се пренебрегва. Основният път излиза на широки поляни (местност “Гьола”), в далечния край на които, до пътя, има хубава чешма (1 час от х. “Изгрев”, 4 часа от Чепеларе). От чешмата се продължава на север все по пътя, който почти няма наклон, навлиза отново в гората, преминава покрай още една чешма (наскоро обновена) и излиза на друга поляна. След тази втора поляна, черният път постепенно завива наляво и започва да губи височина. Вдясно от него се отделя по-малък черен път. Разклонението е маркирано, но трябва да се внимава да не се пропусне. Тръгва се по този по-малък черен път вдясно, който стръмно се изкачва с няколко завоя на връх Мечкарски (Айдарски камък), висок около 1850 м. На върха има малка полянка и стара триъгълна маркировъчна табела. Пътят преминава в широка пътека, която завива надясно и продължава почти хоризонтално, пресичайки последователно няколко полянки. След това отново тръгва в северна посока и за около 15 мин от върха плавно слиза в местността “Глухите камъни”.(2 1/2 часа от х. “Изгрев”, 5 1/2 часа от Чепеларе).

Глухите камъни представляват две големи риолитни скали, сякаш забодени на поляната от невидима ръка. Край тях е направена масичка за почивка и огнище. Местността е важен разклон – напред по билото, с обща посока север, продължава червената маркировка за х. “Персенк”, а надясно се отделя маркираният със зелен цвят път за Чудните мостове.

От Глухите камъни се продължава по пътя в северна посока, като се следва все същата червена маркировка. Почти хоризонтално и все през гора, за около 25-30 мин пътят извежда на дълга поляна с чешма. Там маркировката се губи и затова трябва да се придържаме към левия, западния край на поляната, по който е очертан краят на черния път. При чешмата пътят свършва, а маркировката отново се появява.

Започва изкачване, влиза се в гора и на около 200 м след чешмата се стъпва на останките от стария римски път, прокаран по билото на рида Чернатица. Маркираната пътека следва този път, който се изкачва на около 2000 м н. в., подсичайки високо от изток вр. Голям Персенк. Следва кратко слизане до превала между Голям Персенк и Персенк, наречен Гробен проход или Мезаргидик (1 час от Глухите камъни, 6 1/2 часа от Чепеларе). От тук надясно (изток) се отделя пътека за Чудните мостове през х. “Скални мостове” (1 час), а наляво – за паметника на антифашистката съпротива (5 мин) и вр. Голям Персенк. Пътят за х. “Персенк” е напред, на северозапад, по диагонал през поляната Гробен проход. На самата поляна маркировка няма, а трябва да се търси в противоположния край на поляната.

Отклонението за вр. Персенк е малко преди края на поляната, точно срещу самотно стърчащия маркировъчен кол, на който не са останали никакви табели. Завива се рязко вдясно, влиза се в гората, заобикаля се голямо паднало дърво и се стъпва на добре очертана, но слабо маркирана пътека, която за около 30 мин отвежда на вр. Персенк. За да продължите за х. “Персенк”, трябва да се върнете обратно на седловината Гробен проход, защото западните и северните склонове на вр. Персенк са стръмни и непроходими.

От Гробен проход се търси маркировка в северозападния край на поляната. Почти веднага се стъпва отново на римския път, който отначало с леко изкачване, а след това с леко слизане за около 1 час от Гробен проход извежда на хижа “Персенк”. Приблизително на средата между седловината и хижата край пътя има чешма. Пътят се движи основно през гора, но на места вляво се откриват прекрасни гледки към долината на р. Въча и вр. Модър. Целият преход от Чепеларе до х. “Персенк” се изминава за около 7 1/2-8 часа. За изкачване на вр. Персенк трябва да се предвиди още 1 час (отиване и връщане от Гробен проход).

  • х. “Персенк” – Гробен проход (Мезаргидик) – х. “Скални мостове” – “Чудните мостове” – с. Забърдо

От х. “Персенк” се тръгва на юг, като пътеката се търси в долния десен (западен) край на поляната, където има съответните маркировъчни табели. Навлиза се в гората и почти веднага се стъпва на стария римски път, който е построен по билото на рида Чернатица. През първия един час се върви именно по този римски път, който леко, но постоянно се изкачва. Върви се почти изцяло през гора, но редките просветвания вдясно (запад) откриват прекрасни панорамни гледки към района на вр. Модър и долината на река Въча. На около 30-40 мин от хижата се минава покрай чешма с много студена вода. По римския път за около 1 час се стига до седловината между върховете Голям Персенк и Малък Персенк, наречена Гробен проход. Старото й, турско име, е Мезаргидик. Тя е ключов разклон, но от цялата маркировка е останала само една стара ръждясала табела, на която е нарисувана схема на маркировката. Най-напред, още преди навлизането на поляната Гробен проход, вдясно се отделя пътечка, която след 50 м отвежда до друга, по-голяма поляна, с паметник на антифашистката съпротива и панорамна гледка към долината на Въча. От тази втора поляна в южна посока тръгва слабо очертана пътечка, която води на вр. Голям Персенк. Трябва да се внимава в горния й край, тъй като се губи в млада иглолистна гора, заела мястото на старо сечище.

В началото на Гробен проход (на идване от х. “Персенк”) има самостоятелно стърчащ маркировъчен кол. От него перпендикулярно вляво, в посока север-североизток, тръгва пътеката за вр. Персенк (Малък Персенк). Тя навлиза обратно в гората, заобикаля паднало дърво и започва да изкачва плавно върха. Маркирана е слабо с червена маркировка.

В далечния, източен край на поляната, е пътеката за х. “Скални мостове” и Чудните мостове, маркирана в жълто и червено. Тръгва се почти по равно, в източна посока, като отново се навлиза в гората. Следва кратко слизане през поляни, завива се наляво, пресича се поточе и се стъпва на изровена, но не много тясна пътека. Това са остатъци от стар път, водещ от с. Орехово до митнически пункт, строен на някогашната граница между България и Османската империя. Върви се около 15 мин по този път, след което маркираната пътека завива рязко вдясно и започва стръмно да слиза. Разклонът е добре маркиран. Стръмното слизане е в стара гора и продължава около 10 мин Постепенно наклонът намалява, минава се покрай млада гора – бивше сечище и пътеката се разширява. Завива се наляво и постепенно се слиза в долината на поток – един от притоците на реката, създала Чудните мостове. Върви се по левия бряг на потока по все така широка, но изровена от водата пътека, която в крайна сметка се спуска на широкия черен път, тръгващ от паркинга пред х. “Скални мостове”. (40 мин от Гробен проход, 1 ч 40 мин от х. “Персенк”).

От х. “Скални мостове” се тръгва надясно, надолу по асфалтирания път за Сините ханчета и с. Забърдо. С няколко серпентини пътят слиза до Чудните мостове и старата хижа “Чудните мостове”, разположена непосредствено до Големия мост (800 м от х. “Скални мостове”). На няколко места пряка маркирана пътека пресича завоите на пътя и за около 15 мин извежда на Големия мост (2 ч от х. “Персенк”).

Пътеката за с. Забърдо е прокарана по самия Голям мост и е маркирана с жълт цвят. Като се мине от южната страна на моста, се завива почти под прав ъгъл наляво и се навлиза в гората. Така се върви около 20 мин и се стига до гъсто обрасъл с млади иглолистни дървета участък. Тук пътеката може да се загуби. Трябва да се търси леко вдясно, по диагонал нагоре, с обща посока изток-югоизток. След пресичането на обраслия район започва кратко слизане, което отвежда на широк и здрав горски път. В случай на изгубване на пътеката в началото на обраслия район, може да се продължи напред, в източна посока направо през гората, докато се излезе на същия горски път. По пътя се тръгва надясно, почти по хоризонтала, като маркировката е пестелива. След около 15 мин (30-40 мин от “Чудните мостове”) пътят свършва. Пътеката за с. Забърдо се отклонява по диагонал вдясно (на юг) и с леко изкачване навлиза в гората. Мястото е маркирано, но трябва да се внимава да не се пропусне.

Като се навлезе в гората, започва леко изкачване, а посоката постепенно се изменя от югоизток на юг и после на югозапад. Практически това означава, че постоянно завивате леко вдясно. Изкачването трае около 30-40 мин, но почти не се усеща. След това започва също толкова неусетно слизане. Постепенно гората се разрежда и вляво се откриват гледки към съседната височина Чуката и долината на река Забърдска. Слизането продължава около 20 мин, като постепенно се спускате в долината на реката. В този участък туристическата пътека съвпада с козя пътека и е добре утъпкана. Слиза се на асфалтовия път от Сините ханчета за с. Забърдо в самото начало на селото (2 ч от “Чудните мостове”, 4 ч от х. “Персенк”).

  • с. Орехово- х. “Персенк”

Тръгва се от центъра на селото по главната улица в западна посока. След около 10 мин (800 м) се излиза от селото и се стига до голям разклон с табели. Основният път, който вече е макадамов, завива остро наляво и плавно се изкачва до х. “Персенк” с отклонение за х. “Кабата”. Това е пътят за автомобили, но е за предпочитане те да са с висока проходимост. Напред, все в западна посока, по долината на реката продължава черен път. По него върви маркировката в син цвят на пешеходната пътека за х. “Персенк”. На около 1/2 час от този голям разклон пътят завива рязко вляво, пресича реката, чието течение е следвал и започва да набира височина, навлизайки в съседното дере. На следващия голям ляв завой вдясно от пътя и дерето се отклонява пряката пътека за х. “Персенк”. Тя тръгва вдясно от дъгата на завоя и стръмно започва да се изкачва по склона. Маркировката, рядка по пътя, е сравнително добра по пътеката. Върви се през храсталаци и млада гора. Стига се до запустели ниви, като пътеката стъпва за кратко на пътя, водещ към тях и върви около 50 м наляво по него. След това на две-три места пресича по-голям, но също обрасъл черен път. След 10 мин окончателно стъпва на този път и тръгва наляво по него, като наклонът почти изчезва. Пътят излиза от гората, минава покрай чешма и навлиза в обширни изоставени ниви с постройка в далечния (западния край). Пред постройките горският път се разделя на три. Тръгва се по дясното разклонение (не е добре маркирано) и непосредствено преди то да влезе отново в гората (50-70 м от постройките), се изоставя и се завива наляво, като се пресича поток по голям каменен мост. Тук маркировката отново се появява. Като допълнителен ориентир може да служи далекопроводът, който всъщност води на х. “Персенк”. Продължава се още малко по пътя през изоставените ниви, след което отново се влиза в гора. Пътеката постепенно става стръмна, движи се предимно отляво на далекопровода, следвайки общо взето западна посока. Гората става изцяло иглолистна и се сгъстява. Наклонът нараства и се излиза в долния край на поляните, където е разположена хижата (1690 м н. в.). Общо преходът трае около 2 1/2 часа, денивелацията е 750 м, маркировката е синя.

  •  х. “Персенк” – х. “Изгрев” – Чепеларе

Маршрутът е предимно по билото на рида Чернатица – един от най-популярните и посещавани маршрути в Западни Родопи. Маркиран е добре с основен цвят червено и е технически лесен – в по-голямата си част се върви по черни пътища.

От х. “Персенк” се тръгва на юг, като пътеката се търси в долния десен (западен) край на поляната, където има съответните маркировъчни табели. Навлиза се в гората и почти веднага се стъпва на стария римски път, който е построен по билото на рида Чернатица. През първия един час се върви именно по този римски път, който леко, но постоянно се изкачва. Върви се почти изцяло през гора, но редките просветвания вдясно (запад) откриват прекрасни панорамни гледки към района на вр. Модър и долината на река Въча. На около 30 мин от хижата се минава покрай чешма с много студена вода. По римския път за около 1 час се стига до седловината между върховете Голям Персенк и Малък Персенк, наречена Гробен проход. Старото й, турско име, е Мезаргидик. Тя е ключов разклон, но от цялата маркировка е останала само една стара ръждясала табела, на която е нарисувана схема на маркировката. Най-напред, още преди навлизането на поляната Гробен проход, вдясно се отделя пътечка, която след 50 м отвежда до друга, по-голяма поляна, с паметник на антифашистката съпротива и панорамна гледка към долината на Въча. От тази втора поляна в южна посока тръгва слабо очертана пътечка, която води на вр. Голям Персенк. Трябва да се внимава в горния й край, тъй като се губи в млада иглолистна гора, заела мястото на старо сечище.

В началото на Гробен проход (на идване от х. “Персенк”) има самостоятелно стърчащ маркировъчен кол. От него перпендикулярно вляво, в посока север-североизток, тръгва пътеката за вр. Персенк (Малък Персенк). Тя навлиза обратно в гората, заобикаля паднало дърво и започва да изкачва плавно върха. Маркирана е слабо с червена маркировка. В далечния, източен край на поляната, е пътеката за х. “Скални мостове” и Чудните мостове, маркирана в жълто и червено.

Продължението за х. “Изгрев” е в югоизточна посока, като поляната се пресича по диагонал. Маркировка има чак в гората, затова трябва да се търси началото на пътеката по диагонал в другия край на Гробен проход. В гората отново се стъпва на римския път, който започва да се изкачва сравнително стръмно. Бързо набира височина по източния склон на вр. Голям Персенк. На около 20 мин от Гробен проход се достига най-високата точка на маршрута на около 2000 м надморска височина, но без да се излиза от гората. След това започва слизане, все в южна посока, като в един момент римският път се напуска наляво и се излиза на поляна с чешма с големи корита за водопой на добитъка. На поляната маркировката е слаба, затова трябва да се придържате към десния й (западен) край, където има слабо очертан в тревата път (30-35 мин от Гробен проход). В далечния, южен край на поляната маркировката отново се появява, а пътят става добре очертан. На около 50 м вътре в гората пътят се разделя на две и не е маркиран добре. Правилното е да се поеме по лявото, източното разклонение, което е и по-добре очертано. Пътят върви почти хоризонтално през гората и за около 20 мин извежда в местността “Глухите камъни”, където вдясно се отделя втора, маркирана със зелен цвят пътека, за Чудните мостове (2 ч от х. “Персенк”).

От Глухите камъни (1920 м н. в.) започва леко изкачване в южна посока, като пътят постепенно става от черен в тревист и се стеснява. Пресичат се една-две полянки и отново се навлиза в гора. Общата посока е юг, но завоите често насочват на югозапад. За около 20 мин от Глухите камъни се стига до вр. Мечкарски (Айдарски) камък (2 1/2 ч от х. “Персенк”). На върха има стара триъгълна маркировъчна табела и малка полянка. Веднага след нея започва стръмно слизане в посока юг-югозапад. За около 15 мин се стига до по-широк черен път, който се появява от дясно. Завива се наляво по него и се продължава на юг, вече почти без наклон. За около 40 мин пътят извежда на широка поляна с чешма, наречена Гьола (3 1/2 ч от х. “Персенк”). Поляната се пресича, пътят завива леко вдясно и заобикаля следващата височина, почти по хоризонтала. Вдясно се откриват гледки към Девинска планина.

Постепенно посоката на движение се променя от южна в югоизточна. За около 25-30 мин от поляната с чешмата се стига до друга поляна. От нея се открива панорамна гледка към Мурсалица и Перелишкия дял. На тази поляна има важен разклон – напред през гората продължава билната червена маркировка за х. “Студенец” и курорта Пампорово. За х. “Изгрев” се продължава вляво (югоизток) по черния път, също по червена маркировка. Отново се навлиза в гората и за около 25 мин плавно се слиза до х. “Изгрев” (4 1/2 часа от х. “Персенк”).

От х. “Изгрев” се върви в посока изток-югоизток през рядка гора. Има няколко преплитащи се пътеки, маркирани слабо и с различни видове маркировка. Може да се тръгне и направо през поляната пред хижата, като за ориентир служи далекопроводът, който пренася ток до х. “Изгрев”. На около 10-15 мин от хижата се стига до обширни поляни с няколко пътища. Тук е най-проблемното за ориентиране място. Маркираната пътека слиза на черен път и тръгва надясно по него. След около 100 м пътят се разделя и стига до стара къща. Минава се вдясно, под къщата и се стига до нов разклон. Пътеката за Чепеларе е направо, покрай оградата на ниви и ливади, която остава от дясно. Пресича се перпендикулярно най-добрия очертаният път. В почти източна посока се навлиза отново в гората и маркировката се появява пак. Тя е със син цвят и е по-рядко поставена от червената маркировка по Чернатица. Отначало пътеката върви в източна посока през гората почти хоризонтално, като прилича на изоставен горски път.

Излиза се на дърварски път, върви се около 100 м наляво по него. Пътят с много серпентини слиза в долината на Сивковска река. На около 1 км (15 мин от поляните с къщата) пътеката обаче го напуска пътя вдясно и отново тръгва през гората. Трябва да се внимава и да се търси упорито, тъй като мястото не е маркирано, а старата пътека е затрупана в самото си начало при строежа на дърварския път. В гората пътеката на места е обрасла, а на други – затрупана или разрушена от трупите, които се свличат, и от окастрените от тях клони. Пресича малко долче, след което завива рязко вдясно и бързо започва да губи височина, слизайки в долината на Сивковска река, пресичайки пътя на няколко места. Малко преди дъното на долината се тръгва отново по черния път. Той следва оста на долината в източна посока, като върви по левия, северния бряг на реката. Постепенно наклонът намалява, пътят става все по-солиден и преминава в асфалт, който отвежда в Сивковска махала на град Чепеларе (2 1/2 часа от х. “Изгрев”, 7 ч от х. “Персенк”).

Това е най-подробният пътеводител правен в България – не ми е известен друг случай един и същ участък да се описва и в двете посоки. В този дух е възможно да се добавят описания с. Орехово – х. Кабата - Чудните мостове, Чудните мостове – х. Персенк (има ги в обратна посока), както и х. Кабата – с. Малево.

 

 

За хотела / Ресторант / Пицария / Механа / Спа център / Лятна градина / Цени / Атракции / Фотогалерия / Видео / Спортни развлечения /Промоции / Контакти

 

Best  viewed  1024x768  with  Internet Explorer

      © Copyright  LNA - Hotel Tourist

All Rights Reserved.